Започнах да чета първата книга на 7 години и в началото ми беше леко безинтересна, но когато Хари влезе в Хогуортс, се влюбих. Помня, че първият филм от поредицата, който гледах на кино, беше Стаята на тайните, и бях много уплашена от Базилиска.
Книгите... Винаги са били част от мен. Помня как чаках да излезе последната книга, за да си я купим и да я прочетем. Баща ми я подари на мен и брат ми и тримата я четяхме едновременно. Плаках доста, естествено. Беше ме и страх на места. Но всъщност, когато свърших да чета книгата, не ми беше чак толкова тъжно, колкото когато изгледах последния филм. Знаех, че след книгата ни остава още магия, още няколко филма, които да очаквам. Но когато излязох от киното след ХП7, се чувствах... празна. Бях с приятелка, също голяма фенка. Плакахме много, гледахме го отново на другия ден, пак плакахме.. Хари Потър си остава част от мен.
Хората ме гледат странно, като им кажа, че обичам тази поредица, около мен не много хора са фенове, но не ми пречи. Горда съм, че съм част от това поколение, защото истината е, че независимо от възраст, местонахождение, раса, сексуална ориентация, независимо от всичко, книгите обединиха цял един свят. Свят, който вярваше и продължава да вярва в магията. I'll keep on smiling from the times I had with them.
